вторник, 31 май 2011 г.

Бърз и лесен меден сладкиш ....... за неочаквани приятелки и не само



Продукти (за кръгла тавичка с диаметър около 20 см):


- 1 пакетче (125 г) меко масло (микровълновата фурна върши идеална работа за целта)
- 1 суп. л. захар (с връх)
- 2 яйца
- 4 суп. л. мед + 1 суп. л за намазване след изпичане
- 1 ч. ч. брашно
- 1 ч.л. бакпулвер
- 1 ч. л. канела
- 1 суп. л. прясно мляко (обичам да го прибавям към сладкиши)
- пудра захар или кокосови стърготини за поръсване


Приготвяне:

Мекото масло разбъркваме на ръка или с миксер заедно със захарта, след това добавяме едно по едно яйцата. Смесваме брашното с бакпулвера и канелата и добавяме половината от количеството, след това 2 суп. л. мед и разбъркваме. На края прибавяме останалото количество брашно и мед, както и супената лъжица прясно мляко и разбъркваме кексовата смес до хомогенност. Тавичката, в която ще печем, намазняваме добре или покриваме с хартия за печене. Изсипваме в нея тестото и заглаждаме с шпатула. Печем в предварително загрята на 185 градуса С фурна за около 30-35 минути до готовност (все пак проверете с клечка, защото фурните са различни, но не го печете прекалено дълго, за да не го изсушите). След изпичане още топъл намазваме сладкиша с мед и поръсваме с кокосови стърготини.


неделя, 29 май 2011 г.

Ягодово тирамису



Ако трябва да степенувам любимите си плодове, то мога да си призная, че ягодите са  абсолютният ми фаворит. Жалко е, че хубави  ягоди (не онези огромните, изкуствените) няма дълго време, затова се опитвам да си ги похапвам честичко. Обичам ги просто така, понякога със захар, понякога с кисело мляко, понякога със сметана…. Вариантите, разбира се, са много. Ягодите прекрасно могат да намерят приложение и при направата на кремове, торти, пасти, сладкиши. Толкова ароматен плод е това….. Наистина се разтапям. Днес ви предлагам вариант на прочутия италиански десерт, само че …… с ягоди. Когато прочетете рецептата и начина на приготвянето и, ще разберете, че все пак има разлики, това е неизбежно. Съобразила съм се с топлия сезон, затова и в крема няма яйца. Мисля, че се получи един прекрасен сладкиш, който, както сме я подкарали, май няма да издържи дълго…..


Продукти:

-  500 г ягоди
-  250 мл сладкарска сметана
-  500 г маскарпоне
-  100 г захар
-  1 пакетче ванилена захар
-  сок от ½ лимон
-  200 мл силно еспресо
-  2 суп. л. Бейлис
-  200 г (две опаковки) савоярди
1 суп. л. какао за поръсване
-   1 суп. л. пудра захар за поръсване
-   няколко ягоди за украса



Приготвяне:

Измитите ягоди нарязваме на половинки, ако са по-големи – на четвъртинки. Разбиваме сметаната с миксер. В купа разбъркваме маскарпонето, двата вида захар и лимоновия сок. Добавяме разбитата сметана и бъркаме внимателно, за да остане пухкава сместа. Смесваме изстиналото кафе и Бейлиса. Във формата подреждаме половината савоярди (едното пакетче) и ги напояваме внимателно с половината от кафеената смес. Върху тях разпределяме добре половината от ягодите и половината от крема. Отгоре нареждаме втори пласт бишкоти и повтаряме процедурата: напояваме ги с кафето, разпределяме ягодите и крема и най-накрая заглаждаме крема добре с шпатула. Оставяме да стегне в хладилник поне за 2 часа. Малко преди сервиране поръсваме със смесеното с пудрата захар какао и аранжираме с парчета ягода.





Свински котлети на фурна с лучен сос



Да, вярно е, че вече става топло, нямаме толкова апетит, а и на нас, домакините, няма да ни се иска да стоим дълго около печките. Но понякога се налага да приготвим за любимите си хора  ястия, които знаем, че ще посрещнат с огромно удоволствие. Всеизвестно е, че повечето мъже трудно могат да се заситят само с постни ястия, просто си искат месце. Последните котлети, които купих, бяха много пресни, хубаво, чисто месо, с малко кокал. Исках да ги направя така, че да  останат максимално сочни. Най-лесният вариант беше да ги мариновам и да ги метна на скарата, но склонността ми към експерименти ме накара да измисля друг вариант за приготвянето им, който искам да ви предложа днес. Резултатът са едни невероятно сочни и крехки котлети  с изключително плътен  и вкусен сос.










Продукти:

- 4 хубави свински котлета
- 6 средно големи глави кромид лук
- сол, пипер на вкус
- 3 суп. л. + 1 суп. л. горчица
- 5 суп. л. зехтин
- 2-3 суп. л. брашно
- 1 кубче гъбен бульон
- 100 мл сметана за готвене







Приготвяне:


Измитите котлети попиваме добре с кухненска хартия. Осоляваме ги внимателно. Смесваме в купичка 3 суп. л. горчица, малко прясно смлян черен пипер и 2 суп. л. зехтин и с получената смес намазваме котлетите и от двете страни. Подреждаме ги в огнеупорна тавичка и запичаме в предварително загрята на 200 градуса С фурна на най-долното ниво за около 30 минути. Една от главите лук нарязваме на полумесеци и след изтичането на 30-те минути от печенето на месото разпределяме нарязания лук като канапе под всеки котлет и печем още 30 минути. В касерола разтваряме кубчето бульон в 1/2 л вода до кипването на течността. Намаляваме фурната на 175 градуса С  и изливаме готовия бульон много внимателно върху и около котлетите. Продължаваме да ги печем за 1 час. Ако фурната ви е много силна и течността бързо се изпари, може да се добавя по малко топла вода, просто да не остава месото без течност. Останалите 5 глави лук нарязваме на полумесеци и разделяме резенчетата на кръгчета. Овалваме в брашното (най-лесно и чисто може да се овалят, като поставим лучените кръгчета в пликче, поръсим ги така с брашното и разтръскаме няколко пъти пликчето, за да може брашното да полепне равномерно върху кръгчетата лук.) След изтичането на времето за печене изваждаме месото и лука и прецеждаме бульона. В тиган загряваме 3 суп. л. зехтин и в него запържваме набрашнените лучени кръгчета до златисто. След като са готови, към тях добавяме прецедения бульон от месото и течната сметана. Изчакваме сместа да кипне и я оставяме за 5 минути на по-слаб огън. Към соса добавяме 1 суп. л. горчица и ако е необходимо, още малко сол и пипер. При сервиране поставяме по един котлет, след това го поливаме с лучения сос и поднасяме с гарнитура по желание - запечено картофено пюре (както е при мен), ориз, картофи (печени или пържени) или задушени зеленчуци. Гарантирам ви, че е много вкусно. 





















петък, 20 май 2011 г.

Сочно шпиковано свинско печено




Днес предложението е специално за  любителите на месото. Представям ви го, защото се получи много добре,  печеното остана сочно и така задушено под фолиото имаше перфектната готовност за похапване. Разбира се, че може да се приготви и с друг вид месо, но естествено, ако е телешко (но точно телешко, а не парче месо от някой прародител), времето за готвене ще трябва да се увеличи, а с пилешкото пък обратно, мисля, че няма да му е необходимо толкова много и пак, разбира се, с уговорката, че зависи точно каква част от месото ще се използва. Може да се поднесе с разнообразна гарнитура по ваш вкус. Резултатът  във всеки случай си струва.


Продукти:

- 1 цяло парче месо 1-1,5 кг свинска плешка (може и да е телешко или пилешко месото)
- 1 морков
- 1 глава чесън
- няколко зрънца черен пипер
- 2 суп. л. горчица
- 1/2 суп. лъжица соев сос
- зехтин
- сол
- пипер
- 1/2 ч. ч. бяло вино
- 1/2 ч. ч. вода



Приготвяне:

Измиваме месото и го подсушаваме добре с домакинска хартия. Почистваме скилидките чесън и ако са много големи, режем на половина. Моркова обелваме и нарязваме на удобни за шпиковане парчета. От горната страна на парчето месо с остър тънък нож правим разрези с формата на квадратчета (ромбчета). От долната страна правим малки разрези, но достатъчно дълбоки, за да можем във всеки да поставим по парче чесън или морков (аз ги редувам). В някои от разрезите поставяме и по едно зрънце черен пипер.
Смесваме горчицата и соевия сос и с получената смес натриваме добре месото, така че да влезе дори и в разрезите. Поставяме в съда за печене (по-добре да е огнеупорен), заливаме със зехтин (или растителна мазнина), посоляваме, поръсваме с черен пипер, а след това заливаме с бялото вино и водата.  Покриваме добре с алуминиево фолио и печем в предварително загрятата на 220 градуса С фурна първоначално за около 40-50 минути, след това намаляваме на 180 градуса С и печем за още 40 минути. Проверяваме месото за готовност, махаме фолиото и запичаме до златисто. Сервираме с гарнитура по желание.

Забележка: По желание от отделената при печенето на месото течност може да се приготви сос. Прецеждаме я, добавяме към нея 125 г сирене тип Филаделфия или сметана, при необходимост сгъстяваме малко с царевично нишесте, подправяме със сол и малко черен пипер.

Да ви е сладко!




сряда, 18 май 2011 г.

Spaghetti all'amatriciana









Днешната публикация е вдъхновена отново от италианската кухня и е един вид компромисен вариант на два вкуса: на мъжа - вкусно, но да има някакво "месце" и дамският - да има зеленчуци и да не е прекалено тежко (за калориите хайде да не споменаваме). Затова тази идея ми се видя подходяща за реализация.
Според чичко Гугъл спагети ал аматричана (матричана - римски диалект) са традиционно ястие от района на Лацио. За направата му се приготвя сос от гуанчале (вид сланина, бекон), домати, сиренето пекорино, пеперончини и зехтин, който се сервира смесен със сварена паста. Вкусът на това ястие може да бъде подобрен с добавянето на лук или бяло вино. В Аматриче (град в провинция Лацио), на който всъщност са кръстени тези спагети, през всеки последен уикенд на месец август се провежда така нареченият Sagra degli Spaghetti all’amatriciana .
Първоначалната версия на това ястие всъщност са Spaghetti alla gricia, но без домати, ястия широко разпространени в селата, разположени в близост до река Тронто още през времето на някогашното Неаполитанско кралство. Спагетите всъщност се приготвяли от дълготрайни продукти, които овчарите можели да вземат със себе си в планините, като например пълнозърнести спагети и сланина или продукти, като например сирене, което произвеждали сами. Измислянето и добавянето на първите доматени сосове (доматено песто) е станало всъщност към края на 18 век. За първи път рецепта за паста с доматен сос е публикувана през 1790 г. в готварската книга на римския готвач Франческо Леонарди. Заради добрите взаимоотношения между градовете Рим и Аматриче тази рецепта е придобила широка популярност в Рим през 19 и началото на 20 век. В Рим дори е документирано съществуването на уличка с името Vicolo dei Matriciani, както и съществуваща през 17 век гостилница със същото име. В Рим спагетите в тази рецепта са били заменени с Bucatini, тънки кухи макарони. Този вариант обаче е най-известният до днес. В Лацио той претърпява известни изменения: с или без домати, със зехтин, чесън, със сирене пекорино или овче сирене. Но в селата, откъдето всъщност е дошла рецептата, и до днес я правят със спагети.





Източник: Wikipedia





Продукти:

- 400 г спагети
- 3 средно големи глави лук
- 150-200 г бекон
- 1-2 суп. л. доматено пюре
- 1 ч. л. суха мащерка
- 1 консерва белени домати (при мен на кубчета)
- сол, черен пипер, захар
- 50 г пармезан (аз имах малко, който използвах при смесването на спагетите с доматения сос, за поръсване взех по-твърд кашкавал)
- мазнина за формата за печене

Приготвяне:

Обеленият лук нарязваме на ситно, беконът също на малки кубчета. В дълбок тиган (тенджера) запържваме бекона, без да добавяме допълнителна мазнина до златисто (докато стане леко хрупкав). Когато е готов, оставяме на страна 1-2 суп. л. от изпържения бекон. Добавяме лука и запържваме, докато лукът стане прозрачен. Добавяме доматеното пюре и мащерката. Разбъркваме добре, след което добавяме доматените кубчета. Подправяме със сол, пипер и щипка захар. Оставяме да заври, намаляваме и оставяме да  къкри на слаб огън за 8-10 минути.
Сварените al dente спагети смесваме с готовия доматен сос. Формата за печене намазваме с малко зехтин. По желание изсипваме доматените спагети във формата за печене просто така или им придаваме някаква форма (аз ги завъртях като гнезда) или разпределяме в няколко отделни малки формички (предварително намазнени). Отгоре разпределяме настъргания пармезан, както и от отделения запечен бекон. Печем за 20-25 минути на 180 градуса С.





Забележка: Аз добавих допълнително и 2 ситно нарязани малки чушки, които задуших заедно с лука, защото обичам вкуса, който придават на всяко ястие.












вторник, 17 май 2011 г.

Днес няма да има заглавие. Ще има само голямо разочарование. Разочарование от хора, на които вярваш, до които се допитваш и молиш за помощ. И които решават в един момент да ти направят лош, подъл номер. Не съм толкова добра в създаването и поддържането на блога, но това беше прекрасно използвано, за да се публикува нещо чуждо от мое име. Съжалявам и се извинявам, макар и да нямам вина за случилото се.....


 

събота, 14 май 2011 г.

Ореховки



Продукти:

- 100 г меко масло
- 130 г захар
- 1/2 пакетче ванилена захар
- 1 яйце
- 200 г брашно
- щипка сол
- 1/2 ч. л. бакпулвер
- 1 ч. л. лимонова кора
- 100 г смлени орехи



Приготвяне:

 В блендер смиламе орехите.  Пресяваме брашното с бакпулвера и го смесваме с половината от смлените орехи, щипката сол, ванилената захар и лимоновата кора.  В друга купа разбъркваме маслото със захарта, добавяме яйцето. Започваме постепенно внимателно да добавяме от брашното до получаването на меко, не лепнещо тесто. Завиваме полученото тесто с прозрачно фолио и го оставяме за 30 минути в хладилника.
Охладеното тесто разделяме на малки парчета, които  оформяме на топчета с големината на орех. Овалваме ги в останалите 50 г смлени орехи. 
Тава застиламе с хартия за печене и подреждаме ореховите топчета на разстояние 2-3 см едно от друго.  Печем в предварително загрята  на 170 градуса С фурна около 15 минути.  Оставяме ореховките  да изстинат за 5-10 минути в тавичката, а после върху решетка. Може да съхраняваме  затворени в кутия.




 

петък, 13 май 2011 г.

Картофена яхния с праз



Продукти:

- 2-3 стръка праз
- 7-8 картофа
- 4 суп. л. олио
- 1 ч. л. червен пипер
- 1 суп. л. стрита чубрица
- ситно нарязан магданоз (опция)

 

Приготвяне:

Картофите обелваме и нарязваме на кубчета. Праза нарязваме на колелца и го задушаваме в мазнината и малко вода. Поръсваме с червения пипер, посоляваме малко , наливаме 1 к. ч. топла вода и варим на умерен огън. Когато водата заври, слагаме картофите. Добавяме още 1 к. ч. топла вода и варим, докато ястието остане на мазнина. Преди свалянето от огъня поръсваме със стритата чубрица. При поднасяне на ястието по желание можем да поднесем със ситно нарязания магданоз.


Мраморен кекс - 2

Налага се отново да напиша рецептата от вчера за безкрайно пухкавия и вкусен мраморен кекс. Предишната рецепта отново беше сполучлива, но не беше така така пухкав и мек, както се получи този. 

Продукти:

- 250 гр. захар
- 250 гр. меко масло
- 1 пакетче ванилена захар
- 5 яйца
- 150 мл сметана
- щипка сол
- 300 г брашно
- 2 ч. л. бакпулвер
- 100 г шоколад




Приготвяне:

В купа смесваме маслото, захарта и ванилената захар до получаването на гладка смес и докато захарта се разтопи. Добавяме едно по едно яйцата, доката получаната смес започне да побелява. Добавяме сметаната и солта и разбъркваме отново внимателно. Пресяваме брашното и бакпулвера и започваме да добавяме на няколко пъти. Отделяме 1/3 от полученото тесто на страна. Стопяваме половината от шоколада на водна баня, а другата половина парязваме на ситно, след което ги добавяме към отделеното тесто. Намасляваме и набрашняваме формата за кекс. Най-напред изсипваме малко от светлото тесто във формата, след това изсипваме тестото с шоколада и най-накрая добавяме остатъка от светлото тесто. Прокарваме виличка или дървено шишче през тестото, за да полечим хубави шарки.  Печем кекса в предварително загрята на 190 градуса С фурна за около 60 минути. След изпичането оставяме кекса във формата за 5-10 минути, след което го поставяме на решетка до окончателното му изстиване. По желание можем да поръсим с пудра захар или да покрием с шоколадова глазура.























































































































































 

сряда, 11 май 2011 г.

Лимонови мъфини с мак

Отново мъфини, да, просто изпробвам поредната рецепта. Беше ми интересна комбинацията между цитрусовия плод и мака. Оказа се, че това са мъфини с нежна текстура, фин вкус, като лимоновият и маковият аромат идеално си пасват.

Продукти:

- 2 големи яйца
- 200 гр захар
- 113 гр масло
- 240 мл сметана
- 260 гр брашно
- 1/4 ч.л. сол
- 1/2 ч.л. сода
- 1 суп. л. маково семе
- кората на един лимон
- 1 ч.л. ванилова есенция (може да се замени с ванилова захар)


Глазура (по желание):

- 60 гр пудра захар
- 2 суп. л. прясно изцеден лимонов сок


Приготвяне:

Загряваме фурната предварително на 205 градуса С. Във всяко гнездо на формата за мъфини поставяме хартиена капсулка. В купа смесваме брашното, маковото семе, солта и содата. В друга купа разбиваме с миксер маслото и захарта до получаването на кремообразна смес. Добавяме яйцата едно по едно и продължаваме да разбъркваме. След това добавяме лимоновата кора, сметаната, ваниловота есенция. Внимателно смесваме сухите и мокрите съставки. Не трябва да прекаляваме с разбъркването, за да остане сместа по-въздушна. Разпределяме тестото във всяко гнездо, пълним до 1/3. Печем за 18-20 минути до суха клечка. След изпичането оставяме мъфините за 5 минути в тавичката, след което ги изваждаме и оставяме да изстинат напълно върху решетка. Можем да покрием всеки мъфин с гореописаната глазура, да поръсим с пудра захар или да оставим просто така.


Източник: Kuchen und Muffins

Lasagne alla Carbonara

Днес отново предлагам нещо от безкрайно вкусната италианска кухня - Lasagne alla Carbonara. Думичката "alla" би следвало да означава, че това просто е вариант на истинската рецепта. Но най-добре вижте сами продуктите и начина на приготвяне, за да можете да решите, дали й отстъпва по вкус.




Продукти:

- 9 - 12 кори за лазаня (по възможност с яйца)
- 2 стръка праз лук
- 400 г гъби (аз използвах печурки)
- 100 г бекон
- 5 яйца
- 350 мл прясно мляко
- 150 г заквасена сметана
- 1 суп. л. царевично нишесте
- 150 г пармезан (аз лично използвах точно него, но ако желаете, може да го замените)
- 3-4 стръка мащерка
- сол и пипер на вкус
- мазнина за формичката



Приготвяне:

Почистваме праза, измиваме го и го нарязваме на тънки кръгчета. Същото правим и с гъбите, почистваме ги, измиваме и нарязваме на не много големи парчета. Нарязваме бекона на кубчета и го запържваме за малко на тиган без никаква мазнина, да стане хрупкав. Към него добавяме и гъбите и пържим всичко заедно за 2-3 минути. Овкусяваме със сол и черен пипер.
С помощта на тел разбъркваме в купа яйцата, млякото, сметаната и нишестето. Овкусяваме получената смес със сол и пипер. Настъргваме пармезана, а мащерката измиваме, подсушаваме и нарязваме. Оставяме около 2 суп. л. от настъргания пармезан настрана, а останалото сирене заедно с нарязаната мащерка добавяме към яйчено-млечната смес.
Намасляваме квадратна формичка за печене. Загряваме фурната на 175 градуса С.
Върху дъното на формата разпределяме равномерно една лъжица от яйчната смес, колкото да го покрие. Започваме да редуваме платките за лазаня, сместа с праз и бекон и след това от яйчената смес. Правим няколко пласта, колкото ни позволяват продуктите и разбира се, според големината на избраната форма за печене. Най-отгоре трябва да завършим с кори и яйчена смес, върху които поръсваме оставените предварително настрана 2 суп. л. настърган пармезан. Печем за 45 минути.




Щолен с извара



Продукти:

- 500 г брашно
- 1 пакетче бакпулвер
- щипка сол
- 200 г захар
- 1 пакетче ванилена захар
- 4 капки бадемова есенция на Dr. Oetker
- 20 мл. ром
- 2 яйца
- 175 г масло
- 250 г безсолна извара
- 150 г стафиди
- 150 г нарязани или счукани бадеми
- 100 г сушени плодове (аз сложих микс екзотични плодове)
- пудра захар за поръсване



Приготвяне:

Брашното, бакпулвера и щипката сол пресяваме върху работния плот. По средата правим кладенче. В него слагаме захарта, ванилената захар, яйцата, бадемовата есенция, рома, нарязаното на парченца масло. Започваме да разбъркваме. Добавяме изварата, стафидите, бадемите и сушените плодове и измесваме тестото до пълното хомогенизиране на продуктите. Ако тестото лепне много, може да се добави още малко брашно. Формата, в която ще печем, се намаслява добре. Изсипваме тестото във формата, заглаждаме го добре. Печем за 60-70 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След като извадим от формата, поръсваме щолена още топъл с пудра захар.
Забележка: Аз пекох в специалната форма за щолен, която след изсипването на тестото се обръща върху намаслена тава.








Източник: от опаковката на формата за щолен